Велопреход Кокаляне – Железница 19 септември 2015

Почти по стъпките на Щастливеца
Около 50 км. Най-висока точка-около 1200 м.
19.09.2015 Юли и Биляна

Това не е продуктово позициониране

Това не е продуктово позициониране

По повод дългия уикенд и българските празници, нямаше как да не се отчете с един-два велопрехода.
Единият от тях беше от Кокаляне до Железница.

Ето и карта на маршрута – Тук

Снимки и видео – ТУК и ТУК 

Този маршрут се явява естествено продължение на преминаването Железница-Черни Връх-Владая с колела, което правим в памет на първото изкачване на Алеко на върха.

Всъщност замисълът беше доколкото може да повторим стъпките на Алеко още от Борисовата градина през Германския и Кокалянския манастир-до Железница и да проведем един вид подготовка за основното мероприятие.

Тръгнахме от езерото Ариана. Идеята беше да вземем рейс за Кокаляне от Окръжна болница. На самата спирка решихме да не чакаме. Въпреки ужасния трафик и липсата на лента за велосипедисти, изпреварихме всички рейсове в нашата посока  и стигнахме Кокаляне. Там си направихме традиционното лепене на гума и продължихме към Дяволския мост.

Истинският 4-дневен маршрут на Алеко и Тантилов е проучен от ентусиасти от дружество Алеко Константинов през 1985-а и описан от Георги- Момчил ПОПОВ, с когото Биляна вече се е свързала. Очакваме някой ден да минем именно по него. А сега-за нашето минаване.

От Дяволския мост до Железница сигурно има повече от един маршрут. Ние обаче се запънахме да се качим до манастира, защото оттам е минал Алеко, с което определено избрахме най-стръмния вариант. Изкачването е по козя пътека над десния бряг на реката. Едва ли е повече от 350-400 метра денивелация, но 90% си е бутане. То е описано като веломаршрут в едни други форуми, обаче не бива да забравяме, че всеки маршрут си има посока. Ние бяхме „в насрещното”, с което доста учудихме един екстремист, който се спускаше с колелото си в „правилната” посока. Манастирът е подновен и много красив. В двора му няма чешмичка, но ако помолите, ще ви налеят вода.

Манастирът

Знаем, че Алеко е спал в една мандра под манастира, което означава, че може и да е избрал по-лек път по левия бряг на реката в посока Железница, но ние се отправихме направо към вр. Манастирище. След Кокалянския манастир се върви по черен път и не след дълго се излиза на равното било на Плана. Има красиви поляни, вече обрасли с щипки и всякакви храсталаци, поради липсата на грижа от човека. Стана горещо, лично аз огладнях. На картата на Биляна имаше отбелязан заслон. Оказа се ловната хижа „Кръстат дъб.” Там хапнахме, каквото дал Господ. По оградата на хижата работеше любезен горски човек, който ни  постла покривка и ни даде да си налеем ледена вода, която беше донесъл (прекарал с джипа си) от извора. Той ни раказа защо е изчезнал кръстатия дъб. Иманяри започнали да го кълцат и да копаят в корените му и той изсъхнал. Обясни ни как да намерим и извора. Според него беше съвсем наблизо. Малко след едно „ Т-образно кръстовище”, както той се изрази. Наистина след няма километър стигнахме кръстовището (не и без да лепим гума) и продължихме в посока вр. Манастирище, загрозен от голяма антена на мобилен оператор. На това „кръстовище” изглежда може да се хване път право към Железница, но според нашия домакин, нямало смисъл, защото бил изровен. На 500 м от „кръстовището” трябваше да видим дървени „рамки” и да търсим вода в гората вляво.

Офроуд състезание

Тези 500 м се оказаха доста интересни. На правата отсечка през ливадите ни застигнаха участниците в  международното офроуд  рали „Бреслау”. Хем се нагълтахме с  прах и ни беше яд, че не можем да продължим, хем си казахме, че не всеки ден се случва човек да е зрител на подобна надпревара. Това, че нямаше никакво обезопасяване на маршрута и можеше като нищо да бъдем пометени от ревящите чудовища е само малък пропуск на организаторите.

Маскираният колоездач

Нямаше как да се върнем назад, защото се задаваха все нови и нови машини, нямаше как и да преминем напред. Бих казал: късмет, че не сме заклещени в някоя гора. Биляна направи хубави снимки и клипове, аз се маскирах с кърпата за лице. Издебнахме някакъв промеждутък и се придвижихме до водата. После подсякохме вр. Манастирище. Застигаха ни още машини, но май бяха извън класирането.

Пътят навлезе в гора и много ми заприлича на пътищата във Верила. Забравих да спомена, че на всички открити участъци, гледките към Витоша и Рила са страхотни.
После направихме спускане към една вилна зона по изровен асфалтов път, а след нея се показахме на познатото ни шосе Самоков-Железница.

Добре е да се знае, че за велосипедистите се полага да направят подсичане на пътя при един характерен завой, от който се вижда табела за европейско финансиране на рехабилитацията на Рилския водопровод.

След това излязохме на автобусна спирка над Железница-мисля последна за рейс 69. Тя сигурно си има име, но няма да го спомена. Аз я знам като място, познато ми от обиколката на Витоша и като отправен пункт за излет към Верила. Вече бях готов да си хвана  рейса, когато Биляна ме”подлъга” да се приберем по маршрута на обиколката. Обичам добрите идеи. Не се чувствах, чак отлично, защото не бях спал предната нощ и леко се притеснявах, че няма да мога да настигам Биляна на спусканията. Но щом е за каране-лесно се съгласявам.

Следващият участък сигурно е добре познат на всички, затова няма да ви отегчавам с описание. Не е труден, но е дълъг.

Относно Плана: Важните точки като ловна хижа и вода са вече в GPS-a ми.

А ето и малко допълнителна информация за вр. Манастирище от интернет:

Още един час е необходим за изкачването на вр. Манастирище. До челото му се отива по изровен коларски път. На Манастирище личат останките от старият железнишки манастир „Св. Дух“, който е бил част от Малката софийска Света гора. Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия дух. Тази традиция се е запазила и днес у населението на околните села. Манастирът е бил изгорен и унищожен от турците. През юни 2001 г. родолюбивите ентусиасти Малин Месов и двама негови приятели издигнали до руините параклис със същото име.

Реклами
Публикувано на Велотуризъм и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Пишете ни

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s